"Огнена стихия"
Как жадувам да останем с теб сами...
Дали си мислиш същото сега и ти, кажи, така е нали?
Пак с(ъс) тебе да избягаме в нощта
далеч от чуждите очи и от света.
Сега те моля, ела!
Защо не си признаеш,
че също ме желаеш?
От себе си не можеш
ти да избягаш.
За тебе съм магия и
огнена стихия
и спомена за всички
други ще изтрия./2
Как не зная, как попаднах в твоя плен?
Дали си мислиш същото и ти за мен, кажи.
Така е, нали?
Пак в едно да слеем нашите тела.
До полуда искам аз сега, моля, ела.
Защо не си признаеш,
че също ме желаеш?
От себе си не можеш
ти да избягаш.
За тебе съм магия и
огнена стихия
и спомена за всички
други ще изтрия./4